Христо Шопов пред 24rodopi.com: Когато човек работи, той трябва да е изключително отдаден на това, което прави!

Популярният актьор има страх от земетресения, не знае как би изглеждал днес „бунтарят“ Иван от филма „Вчера“, усмихва се на говореното за слава и звезди в България

Христо Наумов Шопов е роден в София на 4 януари 1964 година.

Принадлежи към семейство, в което поколения наред е градена истинска династия от актьори. Баща му е дълбоко уважавания и известен български актьор Наум Шопов, изиграл главната роля в голям брой филми и театрални творби. Майка му, Невена Симеонова, както и сестра му Лиза Шопова, също са актриси. Дядо му е основател на театъра в Стара Загора, а баба му, Мара, е забележителна актриса. Съпругата на Христо, Мариана Станишева, освен че е актриса, е и кастинг директор.

При такава обстановка и семейна традиция, Христо Шопов учи актьорско майсторство за драматичен театър в престижната Национална Академия за Театрално и Филмово Изкуство в София (НАТФИЗ).

Едва 17-годишен, той прави своя дебют в киното с „Дишай, човече!”, където му партнира неговата майка Невена Симеонова. Следва филмът „За госпожицата и нейната мъжка компания” с режисьор Иван Добчев и първите стъпки в театъра.

През 1988 година, докато е в четвърти курс, Иван Андонов, кинорежисьор с когото ще продължи да работи в бъдеще, го избира сред тежък кастинг за изпълнение на главната роля във филм, превърнал се в истински култова творба в България: „Вчера.

За почти 30 години актьорска кариера, Христо Шопов е участвал в повече от 70 филма. И всичко това, без дори да споменаваме театралните постановки и работата му в други културни сфери.

-Предстои Ви първа среща с театралната публика в Кърджали. Вълнувате ли се, г-н Шопов?

Аз винаги се вълнувам. Независимо дали е първа или последна среща, усещането винаги е едно и също.

- Темата за любовта е вечна и винаги актуална. Имаше ли провокация да се превъплътите във Вашия герой - консервативния и сдържан Джордж в пиесата "Догодина по същото време".

Аз не харесвам тази дума „превъплъщава” или „влиза в кожата на някого”, винаги ми е звучало странно, когато чувам някои колеги да ги употребяват. Темата за любовта наистина е вечна, но не бих искал да говоря за сюжета, тъй като ще развалим удоволствието на зрителите.

- Продуцентът Владимир Карамфилов Ви определя като" доста дивичък" понякога. Това помага ли?

Понякога помага, а понякога пречи. Зависи от ситуацията, но не мога да го контролирам така или иначе, това е нещо извън моите възможности.

- Споделяте в едно интервю, че телевизията дава изключителна популярност. Тя е алтернатива. Защо "Дървото на живота" е специален проект за Вас?

Специален проект е поради много причини. Първо самата тема – винаги ме е интересувал този период от историята, който според мен не е бил много правдиво преразказван и предаван в всичките филми, които са правени за него. Този сериал в никакъв случай няма претенциите да бъде документален, въпреки, че историята му се базира на исторически факти. Специален е с това, че много харесах сценария, колегите, с които работих. „Дървото на живота” е един много специален период от живота ми.

- Не мога да не Ви попитам кой е най-ценният урок от  баща ви, великият български актьор Наум Шопов?

Той никога не ми е казвал или предавал житейски уроци. Ако нещо се е случило то, то е било случайно. Може би бих могъл да кажа – отношението ми към работата, това, че когато човек работи, той трябва да бъде изцяло отдаден на това, което прави.Това не е свързано само с нашата професия, то е свързано с всяка една професия, в която човек иска да бъде добър.

- Баща ви признава, че го е било страх от лош човек. Казваше "дори въздухът около него трепери от омраза". Вие от какво се страхувате?

Нямам определени страхове. Може би се страхувам от земетресения. Страхувам се да не остана без работа, нормалните неща.

- Бунтарят от култовия филм "Вчера" още живее ли във Вас?

Не смятам, че Иван от „Вчера” е кой знае какъв бунтар. Да, понякога намирам общи черти с него, но все пак от тогава са минали повече от 30 години, не знам как би изглеждал Иван днес.

- Участвал сте  в много чужди филмови продукции. Даже Ви наричат актьорът на американски филми в България. Какво мислите за славата?

Славата е нещо изключително относително. Особено в България е нещо смешно да се говори за слава. Всички стават звезди много бързо. Появяват се във някакъв сериал или телевизионен формат. Изживяват се като звезди, журналистите започват да се държат с тях като със звезди и те започват да си вярват. После започват да се чувстват зле, защото сериалът свършва и се връщат там, откъдето са тръгнали. Смешно е да се говори за звезди и слава в България.

- Трудно ли беше влизането в кожата на Пилат Понтийски в "Страстите Христови" с режисьор Мел Гибсън? Одобриха ви от раз след кратко интервю.

От този филм са минали доста години, аз никога не съм давал подробни интервюта за него. Имам свои лични причини да не го правя.

24rodopi.com