По Коледа Ердоган обяви война на Доган, по Коледа ДПС и AKP пак ще ли ще станат достове?

На Коледа се случват чудеса, а по оста "Сарай на Ердоган – АКР-ДПС-Сарай на Доган" вече се усеща Полъхът на Прошката

Каква ирония!

Някъде към Коледа на 2017-та ще стане ясно дали ДПС и управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (АКР) пак са станали достове (приятели).

Беше пак в навечерието на Коледа през 2015-та, когато Лютви Местан направи опит да шитне ДПС под крилото на АКР и Движението да стане българският сателит на партията на Реджеп Тайип Ердоган (15 декември). Припомняме, че тогава Ахмед Доган, като шеф на временния управител на ДПС Лютви Местан, изрече думи със силата на крошета и след

„Господи, не ми давай повече, отколкото мога да понеса. Амин!" подчиненият му колабира по време на тържествената вечеря в Сараите (17 декември).

Тогава бе даден ход на план „Всичко е позволено за шутиране на ДПС в политическото бунище, а Ахмед Доган - да го пратим в пенсия“. В оня смисъл на „пенсиониране“, когато на един политик единствената му радост остава градината, в която с любов отглежда от магнолии до розови домати и от божествен огън (райска ябълка) до най-обикновена дюля. И главата му пак ражда гросмайсторски политически ходове, но ненужни, защото никой не го навестява.

Политик, останал самотен в лукса! Това беше подготвил Ердоган за Доган по Коледа преди две години. А сега, пак по Коледа, очаква…

По Коледа се случват чудеса, а по оста „Сарай на Ердоган - АКР – ДПС - Сарай на Доган“ вече се усеща Полъхът на Прошката.

Управляващата партия в Анкара се надява ДПС да приеме подадената ръка без условия. А Местан и групата му пак да бъдат приети в Сарая в Бояна!

*

След двугодишни опити Ердоган разбра, че тази работа (имайте търпение за „българската работа на Ердоган“) без Доган няма как да стане и проводи в София Азиз Бабушчу.

Председателят на ДПС потвърди новината на 24rodopi.com за състоялата се среща с Бабушчу. Направи го пред 150 активисти на Младежко ДПС, евродепутати, депутати и общински кметове. Разбра се, че срещата в централата на ДПС на 13 ноември не е била на четири очи между Мустафа Карадайъ и пратеника на Ердоган, нито „двама от нас, двама от вас“, а в по-широк формат.

За подробности по темата, Карадайъ мълчи. Може би и така е редно.

Тихи совалки, послания, обещания и конкретни ангажименти зад завесата. Така, както беше през декември 2015-та, като се почне от срещата на Ахмет Давутоглу с Лютви Местан в София, влизащите и излизащите при Доган в следващите 48 часа, през празничната вечеря в Сарая в Бояна до… до отварянето на бутилката с напрежението от 24rodopi.com. И така се почна…

В момента вървят анализи, дешифрирания, прогнози - и в ДПС, и в АКР. Какво поиска Бабушчу, какво не изрече с истинските му имена, но се прокрадна между думите? Какво отговори Карадайъ? Какво ще каже Доган?

Може би и някой съветник пише доклад, който ще има само един читател - Реджеп Тайип Ердоган.

И за първи път от около две години без 3 седмици, Местан и хората му нямат думата. Никой в Анкара не иска съвети от ДОСТ.  Сочените от ДПС за предатели, които за кратко се изживяваха в ролята на ударна група на AKP в България, просто чакат и се надяват ДПС да клекне и да ги приеме обратно в редиците си.

*

Преди голямата прошка в политиката, създателите на ДОСТ (разбира се, не Местан и Сюлейман Гьокче, който беше посланик на Турция до 16 ноември 2017 година, а истинските) трябва да намерят най-подходящия начин да влязат с извинение във всеки дом на български турци. Да се извинят, че от Коледа 2015 година до изборния 26 март 2017 година по вина на създателите на ДОСТ те се чувствали така притиснати и отчаяни, както от „възродителната“ есен на 1984-та до словото на Тодор Живков на 29 май 1989 година.

Ако по време на 11-часовата си мисия на 13 ноември в София, Азиз Бабушчу беше намерил „вратичка“, за да се срещне с членовете на някоя от структурите на ДПС, там биха го затрупали с въпроси, но и да му дадат урок за оня Моста на комшулука, който е завещан от властимащите в Анкара още от времето на Мустафа Кемал Ататюрк.

„След оливането, правите голяма стъпка назад, за да се поправите, но давате ли си сметка за съсипаните човешки отношения и съдби, за разделението и противопоставянето? Осъзнавате ли, че травмите, които лесно нанесохте, трудно се лекуват? Някои никога няма да зараснат! Човешката душа не е проста математика, г-н Бабушчу!“, това са думи на столичанка, които тя иска да стигнат до депутата от Меджлиса.

Някой трябва да се извини и на онези 158 граждани на България, някои и с турски паспорти, които попаднаха в списъка „Гьокче“, писан по доносите на онази Група, която сега се моли да се върне в ДПС. Доказани „гюленисти“ (ДОСТ-аджии, обучавани от хора на проповедника Фетхуллах Гюлен, сочен за организатор на опита за преврат в Турция) да сочат с пръст други като „гюленисти“, само защото не искали да подкрепят ДОСТ, е една от големите грешки на Анкара. И това вече се отчита отвъд Босфора, но да командироваш Сюлейман Гьокче на края на света, не е извинение, а само наказание за него.

Извинение трябва.

(Следва)

В първата част: 11-те часа в София на лошия вестоносец на Ердоган

24rodopi.com