Продавам колата си, апартамента, всичко! Вече искам да се боря, да живея!

Подкрепете кампанията за набиране на средства за лечението на Зейрегюл Кутай!

Кристина продава сребърен пръстен „Хюррем Султан“, със син камък, голям размер за 20 лева. Обявила е за продан и сребърна гривна за 15 лева, сребърен пръстен за 7 лева, сиво-черни боти 36 номер за 15 лева и други артикули.

За Кристина това са най-важните продажби в живота й, защото всички пари ще отидат за… За лечението на нашата роза Кака Зейрегюл, добавя Кристина…

Други приятелки на Зейрегюл пък организираха благотворителен базар и призоваха хората да купуват дрехи, обувки, сувенири, пъзели, книги, свещници…за да бъде събрана нужната сума за животоспасяващата операция.

*

Зейрегюл Кутай:

Когато ми казаха, че имам тумор в главата, не повярвах! С големи надежди дойдох в Турция. Все се надявах, да ми кажат, че ми няма нищо, че с лечение ще се оправя, няма да имам нужда от операции.

След 5 прегледа при професори осъзнах, че не само се нуждая от операция, но и то спешно се нуждая, тъй като се предполага, че е втория стадий и, че не трябва да преминавам в третия, за да не се са налага и химиотерапия.

Приех факта, че спасение няма, че така ми е било писано. Бях се отказала от себе си.

Но после, моята дъщеря, която има бебе на 10 месеца е събрала кутии, ходила в Общината и започна кампания за събиране на средства.  Тя толкова беше се отдала на тази кауза и повярвала в това, което прави, че се засрамих от себе си, че толкова лесно се предавам.

Малкият Умут, моят внук, сега най-много се нуждае от майка си, а тя дъщеря ми се разкъсва между него и мен, тя ме накара да се осъзная и да не се отказвам.

Обявих колата си за продан (все още няма купувач), разпродавам и оборудването си и по настояване на децата си, ще обявим и апартамента за продан.

Много, много хора ми подадоха ръка и ми показаха, че ме подкрепят, че не съм сама. Дадоха ми вяра и надежда.

Благодаря ви! Вие сте хората с големи сърца.

Осъзнах, че човек здрав ли е, има си всичко!

*

От стената на Зейрегюл във фейсбук:

„Едно момиченце във втори клас ме попита къде имало кутия, за да пуснела паричките, които са й дали за училище. Казах й недей, купи си закуска, а тя ми отговори „Аз гладна мога остана, но ти без майка недей остава като мен“.

24rodopi.com