Мамо, край на Терминал-2, оставам тук!

                       ОБРАТ

Полет 325 имаше закъснение. Светослава Топалова бе пристигнала на Аерогарата преди час и вече нямаше търпение. Когато най-сетне боингът се приземи, тя застана на удобна позиция сред останалите посрещачи и заоглежда пристигащите пътници. Видя сина си Данаил отдалеч, облечен в черно, кожено яке и дънки да дърпа след себе си голям, сив куфар. Замаха енергично с ръка и той я видя. След още няколко секунди я прегърна и силно се притисна в нея. Останаха така, безмълвни и развълнувани, а когато младият мъж целуна скъпата си майчица и изтри с длани бликналите в очите и сълзи, прошепна:

- Хайде, мамо, не плачи!

Щастлива и отмаляла, Светослава поведе сина си към паркинга. Подаде му ключовете и момчето й седна с готовност зад волана. Светослава знаеше, че броените дни минават бързо и не пропусна нито една възможност да бъде с чедото си. Глезеше го, угаждаше му, приготвяше му лакомства.

Имаше още две деца, които също не по-малко обичаше, но Данаил бе нейната слабост, любимецът и. Онова, което тя все още не знаеше бе, че синът й, без да й каже, се бе явил на интервю в новоизградения завод „Темп”, където под лупа търсеха млади, подготвени специалисти. Данаил бе впечатлил комисията с ясната си визия за предстоящото производство, лекотата с която говореше няколко езика, със сдържаността си и логичната си мисъл. Одобриха го веднага и му предложиха условия за каквито младият човек дори не бе мечтал.

- Мамо, край на Терминал-2, оставам тук!

Светослава не можа дъх да си поеме, изненадана, невярваща, развълнувана. Радостната новина я свари съвсем неподготвена. Неочакваното щастие накара сърцето и ускорено да затупти, очите й се навлажниха и не знаейки какво да каже, тя прегърна рожбата си и успя да промълви само:

- Щом така си решил…

Страхил Алексиев, адвокат

24rodopi.com