Помните
ли публикациите на 24rodopi.com и на
всекидневника „24х7 Родопи“ за изключения от училище седмокласник Елвис, който
уринирал в пластмасови бутилки в час? Директорът
ни намрази, защото „всяка бройка била важна за оцеляването на училището и за
формиране на бюджета".
Имаше
случаи на секс кадри на ученичка появили се в интернет; на тийнейджър, който се
намира при родителите си в Западна Европа, а се води ученик в Кърджалийско; на
такива, които със седмици не стъпват в училище заради зимата, но в дневниците
им пишат присъствени дни… и т. н.
И
всеки път учители и директори обвиняваха 24rodopi.com не
толкова за лошия имидж на даскалото, а защото всяко отстраняване на ученик
лишава въпросното училище от пари.
Сърдят,
се не толкова за младата учителка, която пише „ЙоФкоФ“, а за слабия ученик или
за хулигана в клас, който може да отпадне от списъка.
Предлагаме
ви посланието на един учител, което се появи в социалните мрежи. Думите му
казват истината за българското образование. Същото са споделяли пред 24rodopi.com педагози след всеки скандал в региона. „Живеем
във времена, когато учителят изпада в ситуация да казва на слабия ученик „Ела,
двойкаджийо, да ти пиша тройка, че да го има училището!“, каза един от
преподавателите.
Почти
винаги сочещите неправдите в българското образование обаче са си тръгвали с
думите „Не си струва, не пишете!“.
Уволнете
учителите! Те са излишни! Аз съм учител и го казвам. Казвам го, защото трябва
да ме уволните. Защото цяла година разправям на учениците си, как, ако не
седнат да си научат нещата, ще ги оставя на изпити. А какво стана? Напук на
дългия списък с по 6-7 двойки по моя предмет, смело написах необходимия брой
оценки, за да закръгля до заветното „3“ за втория срок. И това беше за всички
ученици от всички класове, които бяха заплашени от повтаряне. Обаче си научих
урока от миналата година. Когато оставих на изпити сума ти и народ. Е, спуках
се да пиша документация. Освен това беше голямата стъкмистика. Защото имах
неявили се ученици, а трябваше да оправяме бройките за класовете на есен. Даже
на единия ученик, който беше тотално неграмотен и се бях зарекъл, че няма да го
пусна и да му дам диплома, в крайна сметка му я връчих. Обаче какво стана
всъщност. Целият учителски колектив, който в края на предишната учебна година
се кълнеше, че няма да го пусне съответния ученик, започна да пее друга песен.
Полека-полека всички скалъпиха нещата така, че той да има тройка на изпита.
Комисията се подписа. И по моя предмет се случи същото. А ученикът все още не
беше стъпвал в училище. И така и си получи дипломата. Опитвайки се да си върша
работата, се оказа, че е невъзможно. Материално отговорното лице (МОЛ) на училището,
наречено директор, дойде и каза, че трябва да се оправят нещата. Е, оправихме
ги. Неграмотните ученици след „усилено учене цяло лято“ се ограмотиха и успешно
продължиха в следващата образователна степен. Успешно взеха тежките си изпити,
даже и без да присъстват. Образователната система кипеше от трескава подготовка
за следващата учебна година. С размах се обработваше документацията, за да може
при евентуална проверка от инспектората в началото на учебната година всичко да
е наред. Когато инспекторите дойдоха пак, те целенасочено търсеха добри
резултати и ги намериха. За пореден път дори не посетиха нито една класна стая.
Защото документацията беше наред. Защото документацията е важна. Тя е всичко. В
докладите на инспекторатите много често ще срещнете коментари от сорта, че
ниските резултати са причинени от социалната среда извън училище или пък от
проблемни деца. Но не и от образователната система. Защото системата работи, та
чак пушек се вдига. Документация, документация, документация… Изрядна, изрядна,
та чак толкова е изпъната, че даже не се и запитваш дали има някаква връзка с
реалността. Е, няма, защото миналата година видях великолепно облечен млад
човек на около 19, който ме помоли за помощ, защото не можеше да се справи с
електронното табло с услуги, от което трябваше да получи своя номер за
обслужване. Защото можеше да чете, но не можеше да осмисли написаното. И да,
говорим за българче, защото някой ще опонира, че това е бил човек от
малцинствата. Е, това е грамотният млад човек. Майка му и баща му дават своя
принос към годишния БВП на държавата. А неграмотният млад човек получава
дипломата си, въпреки че често дори не може да чете, нито дори да събира. И пак
е по-грамотен от майка си и баща си, които пък дългогодишно ползват от БВП-то
на същата държава. Защото на държавата така ѝ е изгодно. Издава закони и плаща
пари, за да изкарва неграмотни хора, които са неспособни да правят абсолютно
нищо полезно, освен да ползват смартфоните си, да се „тагват“ във Фейсбук и да
харчат парите на родителите си. И това се случва с любезното участие на
делегирания бюджет и закона, позволяващ на учениците от първи, втори, трети и
четвърти клас да преминават в следващия клас, без да са изобщо грамотни. После
щафетата поема делегираният бюджет. Всички сме го чували, но никой не знае как
изглежда и защо е толкова актуален. Делегираният бюджет е все едно да развъждаш
пиленца и като направят 2-3 месеца, да ги продадеш на пазара. Пиленцата на
всяка цена трябва да бъдат гледани качествено и да не се допусне загубата на нито
едно, защото е важна бройката. Както е важна бройката и в университетите, които
вече приемат и с 2, че и даже на изпити по време на семестър минаваш само с
присъствие (справка – един известен български университет от недалечната
изминала седмица). Но бройката в българското училище вече придобива нови
измерения. Тя е движещата сила на образователната система. Всеки ученик дава на
бюджета на училището си сума от порядъка на 900-1500 лв. Това означава, че
никое училище няма да изключи ученик за нищо на света, защото това е все едно
да си намалиш печалбата. А оцеляването на други училища зависи от бройката на
учениците. Но да се върна на предложението си за собственото ми уволнение.
Искам добре да го обоснова, защо е нужно. Но не само моето, а и на всички учители.
Защото българският учител вече е ненужен. Той товари системата с присъствието
си. Защото е поставен в ситуация „цуг-цванг“. Или казано на разговорен език –
каквото и да направи, все е грешно. Ако учителят си върши съвестно работата –
пише нужните оценки, води коректно дневника с присъствия и отсъствия, ще се
получи ситуация, в която огромен брой ученици ще отпадат от училище. А това е
вредно за делегирания бюджет. И съответно за финансовото състояние на
българското училище.
24rodopi.com
Тъжна констатация, олицетворение на некадърната и престъпна българска политика !
ОтговорИзтриванеАбсолютно вярно!
ОтговорИзтриванеЧе то това се знае отдавна, сега ли откривате топлата вода...?
ОтговорИзтриванеА ако па се разровите из школата и погледнете назначенията и квалификацията на назначените, ще разберете, че почти половината назначени нямат нужния ценз или са назначени по системата "Нащ човек, от нашата партия!". Обаче страх за заплата и работно място и затова свестните/макар и малко/ си мълчат.
Това е грозната и отчайваща истина! И всички го знаем!
ОтговорИзтриванедаам, даскала се оплаква от системата, но не се оплаква от увеличението на заплатите. Ами реформирайте си системата отвътре, започнете вие. Стачкувахте за заплати, но не стачкувате за промени в образованието. Пък и защо им са промени - ще си трайкат до пенсия, да си вземат 10-те и кусур заплати, все пак това са 15-16 000 лева.
ОтговорИзтриванеДокато има директори феодали и делегиран бюджет така ще е.
ОтговорИзтриванеЗнаете ли каква е тарифа в РИО да не закачат директор?
Вече се знае.
Вярно е всичко това.но се съгласете .че най труден материал за обучение има в Бг.Товарите децата с абсолютни глупости.четене на книги през лятото и други.следвайте обучението като на Финландия.
ОтговорИзтриване