Утре тръгвай към София, това е откритието на живота!

Известният спелеолог Минчо Гумаров разказва пред 24rodopi.com как е била открита пещерата „Утробата“, какво се правело в 173-те пещери в региона по време на Студената война, как учените от БАН са реагирали на рисунката на „Лирата на Орфей“, как били открити отпечатъци от човешка ръка отпреди 1500 години…

От изобразително изкуство и педагогика в университета, през обучение във военно дело на деца, до 39-годишен досег със скалите, пропити с тайните и митовете на Източните Родопи. Това е само малка част от биографията на един от най-известните спелеолози и изследователи в България. Неговото име е Минчо Гумаров-откривателят на уникалния 35-вековен мегалитен паметник „Утробата”. Председателят на пещерен клуб „Родопи” е участвал заедно с екипа си в спасяването на 15 души при общо 30 акции в помощ на Гражданска защита. Алпинистите са жертвали животите си, използвайки уменията си при всякакви бедствени ситуации в последните десетилетия. Изследванията на Гумаров пък са в основата на влизането в учебната програма в страната на предмета „Краезнание”…

-Г-н Гумаров, как се стигна до тази любов към пещерите, алпинизма?

-Бях студент в Учителския институт в Дупница. Тогава нямаше интернет, но за сметка на това много млади хора с жажда за знания и многобройни интереси. Тогава се запалих по алпинизма. Когато се прибрах в Кърджали влязох в създадения пещерен клуб „Родопи”. През 1979 година станах и негов председател. Изкарах курсове и през 1985 година вече бях инструктор. Година преди това завърших и офицерската школа и започнах да преподавам по начално военно обучение.

-Колко пещери сте изследвали с екипа и защо са се намесили дори военни?

-Изследвали сме 173 пещери в региона. Всички са в списък, с карта, описание. След аварията в Чернобил получихме поръчение от военните да проучим всички скални образувания, които могат да се използват за хранилища на техника, както и бункери, които да спасят местното население при въздушни удари, както и дори при употреба на ядрено оръжие спрямо страната ни. Тогава беше Студената война и подготовката-изключително сериозна. В този период сме проучили 70 пещери. Всички данни бяха предоставяни на Министерството на отбраната. След това с техни експерти се правеха проучвания за радиация. Интересното бе, че такава над нормата се регистрираше на земята, но в пещерите бе нулева. Измервахме температурата, влажността. След анализите се оказа, че 25 пещери в региона са подходящи за бункери.

-Други интересни поръчения от държавата?

-Паралелно с това трябваше да търсим и артефакти. Задачата дойде от Института по зоология към Българската академия на науките. Първо открихме отпечатък от птица. Датиран бе на около 2000 години. Оказа се, че е бил на опитомена домашна птица. След това ни поискаха и човешка следа. След много търсене се сдобихме и с отпечатък от пръсти на около 1500 години.

-Как се стигна до откриването на „Утробата”?

-Всички открития, които сме правили през годините, са благодарение на местните жители. През 80-те години местните власти по общини трябваше да ни оказват съдействие, но за да достигнем до даден обект ни помагаха хората по селата. Те знаеха за съществуването на тези образувания от стотици години и ги предавали на поколенията. Реално ние не знаехме къде да търсим, но те ни упътваха. Няколко пъти сме пробвали да достигнем до „Утробата”, но мястото бе скрито зад къпинови храсти и не успявахме. По време на една от експедициите, две жени, които пасяха козите си, ни насочиха и тогава достигнахме. Когато предадохме скиците в Историческия музей в Кърджали, ни казаха да запазим към настоящия момент откритието в тайна. Целта бе да не се предизвикат някакви иманярски набези, които да повредят обекта. Едва по-късно „Утробата” стана достояние на обществото, а обектът бе социализиран.

-Митовете, легендите и… иманярите?

-В Родопите, а и не само, митовете и легендите са много разпространени. Аз не разчитам на тях. Моята работа е да изследвам скалните образувания. Според мен иманярите не са толкова лоши, колкото битува мнението. Чувал съм, че много от тях дори ходят на гледачки, които да им разкриват разни неща по снимки на различни символи, на които са попаднали, предимно изсечени в скалите.

-Какъвто е и този на „Лирата на Орфей”, открит от Вас на „Орловите скали”…

-„Орловите скали” бе един вид мания на един журналист-Михаил Иванов. Той бе убеден, че там ще открие издълбан символ на Зевс с факла. Дори бе дал фотоапарат на пилот от гражданската авиация, който пръскал посеви. Той направил снимка от птичи поглед на скалите. Много пъти сме ходили да изследваме мястото. Аз вися на въжето, а Михаил командва отдолу в коя посока да търся символи и орнаменти. При една подобна експедиция открихме и Лирата. Напалихме огън, за да изпечем нещо за обяд. Отблясъците от пламъка върху скалите ме насочиха към мястото. Беше обрасло с мъх. Почистихме го и направихме снимка, но с тогавашните фотоапарати не излезе нищо. Все пак годината бе 1985-а и снимахме със „Смяна 2”. По-късно отидох и с оризова хартия и молив успях да копирам изображението. Изпратих го веднага в София на известния историк Борис Дерибеев. Направих обаче грешка и не описах коя е горната част и коя долната. Там са го възприели наобратно и… Получих позвъняване:

„Утре тръгвай към София, това е откритието на живота!”.

Борис е показал изображението на учени в БАН и достигнали до извода, че това е космически кораб, видян от траките и издълбан в скалата. Аз разбира се отидох, но предвид въодушевлението не посмях да им кажа, че трябва скицата да се гледа наобратно. Това беше историята. Едва преди седмици отново посетих мястото и видях, че е изключително почистено и изображението се вижда доста ясно. Със сигурност обаче наподобява лира. А дали е знак към мястото, където е скрит музикалният инструмент на митичния тракийски цар, това няма как да кажа.

Чисто моя хипотеза е, че край „Орловите” скали е имало традиция на трупоизгаряне, след което прахта на покойника се е поставяла в урна и в ниши в скалите.

На снимките:

Минчо Гумаров в кабинета си;

Схемите на изследваните обекти, чертани на ръка;

Тази вкаменена стъпка на птица е на 2000 години

24rodopi.com