Алооо, 19 май не е Ден на джебелските кюфтета!

Играта: Посланиците на ЕС и НАТО да осигурят алиби на партийната дейност на Сюлейман Гьокче

За кюфтетата и кебапчетата на Джебел се разказват легенди.

Но 19 май не е Ден на джебелските кюфтета и не бива да става, каквито са напъните на организационния комитет, сформиран от хора на кмета Бахри Юмер.

19 май е Ден на Джебел и България научи това от политическите послания през годините на този ден, от силните думи на ораторите, от нишаните на Доган, от извиненията на Другите, от Заедността и другите придобивки в българския политически речник, от зачеркването на модела „българските турци са хубави хора, но нека си останат тютюнджии“, от начертаването на пътя към властта на лидерите на тези деца и внуци на тютюнджии, …

На 19 май Джебел винаги е бил политика.

И другояче не би могло да бъде, защото води началото си от 19 май 1989 година, когато хиляди джебелчани се изправят срещу комунистическата власт и си искат обратно имената, религията, традициите. Защото такова е завещанието на хората, които са дали живота си за името и вярата.

Джебелчани също са пролели кръв в борбата срещу тоталитарната власт. От Джебел започват събития, които водят до падането на режима на Тодор Живков. Някой от ДПС дори направи връзка между Джебел и падането на Берлинската стена, после това стана любим рефрен на говорещите от трибуната.

И изведнъж, на 19 май 2017 година Денят на Джебел се свива до формата на онези над 150 селски събори в Източните Родопи, на които земляци се събират веднъж в годината да се видят, да похапнат кюфтета, да друснат хоро или кючек, да поиграят шах или да погледат пехливански борби, да купят на децата си евтина дрънкулка от сергиите.

Ако това се случи в Джебел тази година, ако на площад „19 май“ няма политически речи, ако не бъдат почетени жертвите на Възродителния процес подобаващо, то лидерите на българските турци ще са ударили дъното. За някои това „дъно“ е синоним на предателството, други прозират отстъпление в полза на варианта „децата на нерадостните тютюнджии стават нерадостни аргати в Западна Европа“ .

*

От 1989 г. насам на 19 май очевидци и участници в събитията в Джебел си припомнят как погребение се превръща в невиждан протест в Джебел. На този ден по традиция се припомня не само старта на съпротивата срещу насилствената смяна на имената на българските турци, но и този на т.нар. „Голяма екскурзия" към Турция, предшествана от репресии в милиционерските участъци в Кърджалийска област.

В средата на май 1989 година в Джебел е заловен един от местните противници на „възродителния процес". Държавна сигурност пък е узнала за готвени на 22 май протести в страната. От седмица текат и безсрочните гладни стачки на над 100 души в България. Джебелчани не искат да чакат нарочената дата. На 18 май 1989 г. в родопското градче умира един от най-уважаваните възрастни турци Местан Ага. Погребението трябва да бъде на следващия ден. Хиляди се събират в центъра на Джебел, а погребението се превръща в първия масов мирен протест на турците.

През годините оратори на площад „19 май“ са казвали, че в онзи ден войската и милицията са получили заповед да стрелят на месо.

„Много мъже получиха инфаркти. Други ги увиваха в пресни овчи кожи, за да зараснат раните им от побоищата. На лекарите беше забранено да дават първа помощ на пострадалите и да се грижат за тях", заявяваше от трибуната на всеки 19 май кметът Бахри Юмер.

*

Бахри Юмер също е продукт на джебелския 19 май.

Може би днес щеше да е доволен учител пред пенсия, но възпоменателните митинги му начертаха пътя на „бореца за права и свободи“, на политика, на депутата, на „Първия секретар на Партията в област Кърджали“. Той не е естествен лидер, а спуснат от ДПС преди много години.

Днес е другопартиец, май пак по чужда воля, и като такъв има страх от бившата си партия, която миналата година бе по-многолюдна на площада, което пък разочарова гостите от Турция.

Кметът на Голяма община Бурса Реджеп Алтепе бил поканен, за да види, че „народът подкрепя ДОСТ“. Оказа се, че реалната ситуация е точно обратната - шефът на Бахри Юмер Лютви Местан бе освиркан, а по време на словото на кмета присъстващите на площада му обърнаха гръб. Наложи се и Алтепе, и турският посланик Сюлейман Гьокче да „изконсумират“ тази горчивина от подвеждащата покана „Елате да видите колко ни обичат хората!“.

Алтепе е поканен и тази година, но далновидно в дневния му ред може да се окаже, че има по-значимо събитие в Бурса. Ако пък се появи, то няма да е защото пак се е доверил на „непроверената“ покана, а защото „инженерът на ДОСТ“ в София е преценил, че „Нашата партия има нужда отНашето присъствие в Джебел“.

*

На площад „19 май“ няма да присъстват и посланиците на страните-членки на Европейския съюз и НАТО. Лютви Местан ги е поканил, но те няма да дойдат. Дипломатите са наясно, че тяхната поява в Джебел ще бъде приета като алиби на партийната дейност на турския посланик Сюлейман Гьокче.

Това е играта.

*

„През онези мрачни години за първи път една общност осъществи цивилизован, мирен протестен поход, който се разрасна в страната и Източна Европа, и стигна до разрушаването на Берлинската Стена“, се казва в обръщение на Бахри Юмер, което бе качено на 11 май в сайта на Община Джебел. Акцент в обръщението му е призивът за „празник без политическа окраска и без политически лозунги и знамена“, за „незабравим празник, изпълнен с много радост и много веселие“. Новината е прочетена 59 пъти, става ясно от сайта. Вероятно от ДПС е нямало читатели и затова партията организира традиционния възпоменателен митинг.

(Следва)

24rodopi.com

Заедност по целесъобразност, клетви в угода на Шефа, извинения по сметка, забрани за демократи - четете по-късно в 24rodopi.com