Дотук с партийните болежки, време е за истинските проблеми и тяхното разрешаване. Защото все пропускаме шанса си да заживеем в поне малко по-нормална държава, без вечно някой да ни е виновен или поредният Спасител се окаже поредната тиква.
Та, ето как живеят хората в Родопите с право на глас
8-часов работен ден, оценен на 250 лева месечно. С толкова трябва да оцелява жена в областен родопски град, назначена в софийска фирма. „Когато няма работа, човек се съгласява с всякакви условия. За лев работи, без лев не стой са казали хората. Какво да се прави?”, споделят родопчани в същото незавидно положение като нейното. А такива има и то стотици из планината. Нищо, че имало закони, нищо, че имало институции, които трябва да съблюдават за спазването им.
Родопчанката изкарва прехраната си като касиер в офис с кабинки за международни разговори. Фирмата е столична, възнаграждението-като на село. Няма трудов договор. Според работодателя, била „викана да отваря обекта по различно време през деня” и затова била назначена на граждански договор… Следва глоба от Инспекцията по труда и вероятно търсене на следващия, който отново ще се навие на фатката „В София за същото им даваме хилядарка, но в Родопите всичко е възможно”.
Това е съдбата на стотици хора, които служат вярно на бабините приказки за трудолюбието и левчето. Те винаги са имали право на глас, но никой не го чува.
Как се съсипваме сами? Сред боклуците могат да разцъфтят единствено боклуци
Доколко обръщаме внимание на заобикалящата ни действителност? Живеем сред тонове боклуци, недоволстваме от чистотата, а сами си причиняваме всичко това. Когато посадиш отпадък, ще береш мизерия с различни гнусни аромати. Междублоковите пространства са отражение на собственото ни разбиране за качество на живот. Инак обаче, сме много непримирими когато трябва да се напсува някой за „несвършена работа”, докато поредната торбичка с отпадък, съдържащ вчерашната история на семейството, полети от балкона и тържествено се разпльока на тревната площ или паркинга пред блока.
След пейките, кошовете за боклук и масите в беседките, ред дойде да се трошат и соларните лампи в най-новия парк на Кърджали. Любовни послания, надрани по дървото, всякаква първобитна култура тип „пещерна рисунка”, осъществена обаче със спрей по фонтани и стени на мястото за отдих, струващо милиони левове. Фиданките се чупят, къртят се плочки, трошат се уреди в детските кътове. Как да се обясни омразата към красивото и практичното? Защото е общо? Защото собственици сме всички ние и няма точно определен сайбия? Но ако на същите примати се посегне на бараката с кокошките, вероятно ще се стигне до…
„В човешката природа е заложено самоунищожението. При нас е в пъти по-силно развито. Може би защото омразата е и по-силно чувство от любовта. Да рушиш е много по-лесно отколкото да градиш”, категоричен е психолог.
А е толкова лесно…
Семейство редовно чисти пространството пред блока, в който живее в кърджалийския квартал „Възрожденци“. Същите ентусиасти са поставили и беседка, която да бъде ползвана от всички съседи. И всичко това безплатно! Имат една молба-да им бъде осигурена и детска площадка, където спокойно малчуганите от кооперацията да играят.
Мисията им най-вероятно ще бъде успешна. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
Живеещи в панелен блок цъкат с език. Техен комшия е заделил средства, наема бригада, която сменя плочките пред входа, прави нова алея встрани, изкореняват се всякакви храсти и се посаждат трева и цветя. Всичко е почистено и започва поддръжка, отново от същия съсед. Дори година след офанзивата „Панелката-по-приятно място за живеене”, района около входа е в отлично състояние.
„Значи, ако всеки задели малко средства и потърси съдействие от своите съседи, нещата могат да станат по-добри или поне по-приятни за окото. Колко струва това да живееш на по-приятно място? Малко пари, малко единство, малко и собствен труд. Защото и да не разполагат със средства комшиите, ако се събират само няколко съботи поред, те могат да променят околната си среда и тя да придобие далеч по-приятен вид”, разсъждават живеещите в блока…
Кучета, коне, крави и още много, много двукраки говеда
Кучета, коне, крави. Те са част от фауната дори в областен град като Кърджали. Най-много щети обаче причиняват един друг вид-двукраките говеда. Резултатите от техните действия са видни из целия град. Могат да говорят даже, но май по-лесно човек би се разбрал с прежде изброените хайвани. Толкова е просто да се проумее истината-всичко е в нашите собствени ръце.
За да пометем цяла държава първо трябва да се погрижим за собствения си двор. Ако не, то тогава да не се сърдим на разни чешки творци, които пресъздават България като кенеф, в който „столичани” работят родопчанки за 250 лева. А, за политиците пък, те са продукт на нивата, която сами сеем. Изборът е в нас.
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
На снимките:
Това е положението с „посевите”;
Това е решението за първата промяна в битието ни…
… иначе тези животни са най-малкият ни проблемТова е решението за първата промяна в битието ни…
Изборите минаха,
ОтговорИзтриванеЕто защо уважаема редакция, чрез Вас искам да се обърна към Областния управител да разпореди незабавно почистване на плакатите
В противен случай глоба от 50 лв на плакат ,толкова колкото партиите даваха за глас
Така ще се попълни хазната на общината ,а не да се вдигат непрекъснато данъците
Страхотна статия!Браво г-н Михов.За жалост все по малко хора могат да четат.
ОтговорИзтриване