Шинаси Сюлейман възстанови 200-годишната воденица в Шумнатица

200-годишна воденица възстанови кметът на община Кирково Шинаси Сюлейман в село Шумнатица, съобщава „24 часа.

Съоръжението е едно от малкото запазени на Балканите.

"Воденицата е на хората от селото, преди да я ремонтираме взехме тяхното разрешение. Те нямаха финансовата възможност да я възстановят", заяви Шинаси Сюлейман. Освен воденицата е ремонтиран и намиращият се на метри от нея стар каменен мост, за който местните твърдят, че е римски. Въстановяването на воденицата и на римския мост е излязло около 5 000 лева. Използвани са естествени материали като камък, дърво и глина. Целта е била да се запази автентичния вид на воденицата.

"Укрепихме стените и ремонтирахме покрива. Най-сериозният проблем, с който се сблъкахме беше постанявето на каменните тикли по покрива. Оказа се, че майстори за това вече няма", разказа пред „24 часа“ Шинаси Сюлейман. Все пак успели да открият старец в близкото село Лозенградци, който показал как се редят тиклите.

"До преди няколко години воденицата функционираше. За нея години наред се грижише местния жител бай Хашим Кехайов", разказа кирковският кмет. След смъртта на стареца съоръжението било изоставено.

Воденицата е от типа караджейка и една от малкото оцелели през 21 век в България. Съоръжението има два камъка. Върти се горният камък, задвижван от вертикално поставено дърво. На другия му край има колело с лопатки, които се задвижват от водата. Воденицата се пуска, а зърното се сипва в коша, кречеталото го разпределя равномерно. За час могат да се смелят до 80 килограма зърно за брашно и до 150 за фураж, обяснява Шинаси Сюлейман. Той е категоричен, че качеството, което дава воденицата му е много по-добро от продуктите на пазара.

"Съвременните мелници са с метални валци, които се въртят бързо и се загряват. Брашното се запарва и качеството му пада. Зърното, смляно в истинска воденица, няма равно по вкус", твърди пред „24 часа“ Шинаси Сюлейман.

Ремонтираната воденица се нарича Пехливанската. Казват й така, защото е в Пехливанската махала. Воденицата и е собственост на всички семейства, които живеят в района. Правили са я техните деди.

"Навремето сами си я ремонтирахме. Пари давахме само за камъните", твърдят местните хора. За камъни за воденицата са купувани в средата на 60-те от майстори в момчилградското село Равен.

В началото на 20-ти век воденицата е използвана и за култови практики около Хъдърлез /Гергьовден/. На 5 май момите наливали бакър с вода, минала през колелото на воденицата и го слагали да пренощува под дюлево дърво. На Хъдърлез се миели и пиели от бакъра за здраве, разказват възрастните хора от Шумнатица. Магическият ритуал не се практикува отдавна.

"Навремето по Шумнатенска река е имало 5 караджейки. Освен възстановената има още две, които от години са запуснати. Намерението ни е те също да бъдат възстановени в автентичния им вид. Така Шумнатица ще се превърне в селото на водениците и ще бъде притегателно място за туристи", казва общинският кмет. Той е твърдо решен да включи воденицата в туристически маршрути.

Караджейката в Шумнатица вече е доста популярна. Често да я видят идват не само български, но и английски и руски туристи.

Снимки: Ненко Станев, „24 часа“