5 места за депутати, а колко много идеи и мечти! 102-ма мераклии да „спасят бъдещето” на 262 752… бюлетини

185 са кандидатите за народни представители в областите Кърджали и Смолян. В 9-ти Кърджалийски многомандатен район са 102-ма, но един бе изгонен от играта, защото бил с двойно гражданство.

Някои от тях са просто имена за попълване на листите, други са обикновени „гастарбайтери”, търсещи билет за столицата, трети са безкрайно познати и дори комшии.

20 партии и коалиции регистрираха кандидатите си за парламентарния вот в Родопите. Названията на някои са сякаш взаимствани от тимове, участващи на различни турнири по футбол на малки вратички. Те ще се борят за гласовете на приблизително 370  000 избиратели (по списъци, защото отдавна хората не са толкова) в двата региона. На някои от кандидатите срещите с гласоподавателите ще окончаят с мохабет пред кварталния магазин, други ще си останат просто имена в листите, но пък с усвоени едни хилядарки за сефтето на политическия хоризонт. За идеите на всеки има място под слънцето. Щото за мечтите отдавна то приключи.

„Големите” играчи? Това е просто поредния им мач от вътрешното първенство.

Близо 110 000 изборни „фантоми” в Източните Родопи

109 944 са „фантомите” в избирателните списъци в област Кърджали. Това не са „мъртви души” обаче, а елементарна аритметика на база реалностите в Родопите, породени от съпоставката на регистрираните жители на региона по постоянен и настоящ адрес и реално живеещите хора в областта.

262 752-ма са избирателите в Кърджалийско, сочат списъците преди парламентарния вот. Данните за населението в седемте общини обаче показват друго – 152 808 души, в броя на които влизат и лицата под 18-годишна възраст, които пък нямат право на глас. 165 621 са регистрираните по настоящ адрес в областта и 332 393 по постоянен.

„Разликите в никакъв случай не означават „мъртви души”. Това са хора, които по една или друга причина са напуснали региона, а и страната”, коментират специалисти в Гражданска регистрация и административно обслужване.

За разлика от Кърджали, данните в Смолянско са далеч по-пропорционални спрямо списъци-реално население. 121 572-ма са жителите на област Смолян. В избирателните списъци за вота на 26 март фигурират имената на малко над 107 000 души. Регистрираните по настоящ адрес в региона са 116 217 родопчани, по постоянен цифрата е 125 844.

Последният парламентарен вот: 85 017 гласували в Кърджали, 54 573 в Смолян

85 017 души са пуснали своите бюлетини в област Кърджали на последните парламентарни избори през есента на 2014 година. Отчетена е избирателна активност от малко над 35%. Реално обаче тя минава 70 на сто.

Свои кандидати за вота излъчват 25 партии и коалиции. За тях гласа си дават 54 573-ма жители на област Смолян, които формират активност от 51,73%.

Хиляди избират да правят всичко друго в неделния ден, но не и да упражнят правото си на глас. А изборът наистина е голям…

Политиката и домашната крепост

„Хората или не отварят вратите, или като го направят ни гледат странно и казват, че няма да гласуват. Други пък посочват, че не е наша работа”, разкриват младежи, водещи предизборна анкета в Източните Родопи. Въпросите в нея са два: ще гласувате ли и за кого? Анкетьорите обаче са видимо смутени от коравия отпор при досега с гражданското мнение или по-скоро отказа от споделянето му. На видима възраст 18-20 години, тепърва ще осъзнават на какво се дължи защитната реакция на сънародниците им когато политиката нахлува в опасна близост до собствения им дом.

Метаморфоза по Кафка, но далеч по-жалка

Активността по време на избори е най-точното огледало на политическия живот в страната. Отражението изражда действителността, образът е сякаш начупен. Обезверяване, обратно пропорционално на растящия брой политически формации, втурващи се в бесен галоп за поредното спасение на държавата. Гражданите не желаят промяна? Не, не затова не упражняват гласа си. Причината е, че нямат доверие на никого и в нищо. Вот след вот те са приканвани да спасяват Родината си чрез своята бюлетина. Избори след избори промяна няма, а положението става „Опълченците на Шипка”. Само, че в случая „грабвайте телата”, пардон-бюлетините, не помага. Това чувствително колективно тяло усеща година подир година, че не само нещата не се подобряват, но и се забатачват още повече. Умело им пригласят и предизборните слогани на всяка партия. То не е промяна, спасение, изцеление-доказателство, че нещата просто не се случват, а неистовата молба за пусната бюлетина е част от стремглавото препускане към бездната на собствената немощ. И така докато гражданите не се превърнаха в едни бюлетини. Тоест-бяха превърнати. Франц Кафка е бил по-мил с героя си Грегор Замза когато го претворява в буболечка. Метаморфозата на народа бе още по-жалка, защото в нея дори няма душа, а само лист хартия с цифри.

Какво мислят „бюлетините”?

„Аз и моето семейство не желаем да бъдем разглеждани като гласоподаватели. Като животинчета, на които некадърни учени правят опити за утоляване на собственото его и препълване на личните банкови сметки. Искам да бъдем равноправни съграждани на всеки един докопал се до властта. Аз обаче будя интерес единствено що се отнася до правото ми да отида до урните и да изстрелям някого там, където му е мечтата. В същото време моите мечти влизат в една кутия, сякаш погребани, и откъдето този глас няма как да се чуе. На мен ми омръзна да бъда разглеждан като избирател. Защото аз винаги избирам добруването на държавата и децата ми, но то просто не се случва. Аз съм равноправен гражданин на тази страна и искам отговорно поведение дори само поради този факт. Искам когато има крадци, облагодетелствали се от властта, да виждам реално възмездие. Искам да не бъда най-бедния в Европа, докато тези за които говоря живеят в горния край на стълбата и не чуват воплите на народа си. Искам сигурност за децата и достойни старини за родителите си. Искам да живея нормално в нормална държава. Това няма как да го попълня в бюлетината и няма кой да го види, затова и не я пускам. На всички останали доктрини се наслушах и видях изпълнението им. Децата са зад граница. Родителите ми тънат в мизерия и спестявания на цената на безумни лишения. Аз, аз съм просто бюлетината”, споделя 53-годишен родопчанин. Той работи и вечно няма пари. Той иска промяна.

***

Бюлетината ще бъде опипвана, драна, засега само с химикал, сгъната и мушната в „ковчега” с процеп и ще заживее свой собствен живот. До следващия път когато отново бъде ухажвана.

Жельо МИХОВ

24rodopi.com

На снимките:

Политиката е по всяко дърво

Размисли с предизборна брошурка в ръка на път към нивата

Идва ред на избора