Пак е зима и пак има проблеми. Този път не случихме на студ. То пък на какво ли читаво нещо сме случвали през последните десетилетия? „Пътищата са проходими при зимни условия” ни залива отвсякъде. Както ни връхлетяха преди това прогнозите за чутовен снежен апокалипсис. Видиш ли, ще става страшно. Е, как иначе, като премълчаното бе, че за пореден път няма да се справят със снежинките. Те са наказание, а всеки сняг-бедствие. На некадърниците всичко им пречи и всичко е непосилно за тях.
Бе, нали пътищата са проходими. Как иначе? Щом си излязъл, все ще стигнеш. Всички обаче виждаме как и на цената на какви нерви. А какви зими сме преживявали, а? Тези снежинки са по-опърничави. Моделът им е „Ужасът за снегорина”.

Що е то оранжев код?

Няма села без ток, без вода, комуникации. Засега. Дежурното в Родопите „Всичко е спокойно” звучи като молитва към природата. Планината отново е в капан, бял. Сериозната зима започна малко преди нова година, а подготвени за нея се оказаха единствено хората, които за пореден път са обречени да оцелеят въпреки преспите. Както впрочем това правят в последните две десетилетия и без да е обявен някакъв шарен код за опасни метеорологични явления. Началото на тази зима бе просто една логична кулминация на това, което сполиташе държавата година подир година. Всякакви катаклизми калиха тези хора, които снегът прегърна и упорито отказва да пусне дори под напора на всякакъв род леки, тежки, верижни, роторни и какви ли не машини, голяма част от които на възрастта на самия преход, че и по-вехти.
„Спокойно, няма нищо страшно”, това означава оранжев код. Обясненията са на служител в институция, която трябва да реагира при усложнени и аварийни ситуации. Отговаря на въпрос на загрижени директори на школа в региона.

Пътищата – очукани, машините прибират само пари и всички чакат лятото

„Централните булеварди са в сняг, за малките улици да не говорим. Видях снегорини някъде по обед”, разказва таксиметров водач в Кърджали. Наблюденията му са от вледеняващия вторник, посочен за най-студения ден през тази седмица. Много от колегите му не са излезли на работа, просто защото не са искали да рискуват автомобилите си. А заявките са валяли една след друга.
„Фирмите за почистване отново проспаха мига, в който да блеснат. Ако това са почистени улици, не знам как определят непочистените. Нито в града, а още по-малко извън него някой се е засилил да чисти както трябва. Минават два снегорина и толкова. И затова се стига винаги до пилене на нервите. Трябваше да тръгнат веднага след като започна снеговалежът и да не спират докато не спре и да вали. А те чакаха и после се оказа, че с малките си и амортизирани машини не могат да направят нищо. А помня как още в края на октомври всички в хор тръбяха, че са готови за зимата, наличната техника на фирмите е в изправност, договорите са сключени, всичко е шест и т.н. Оказаха се отново пълна лъжа и заблуда. Климатът е вече друг. Няколко поредни зими почти нямаше сняг и те си свикнаха на този модел на работа-баламосване на хората за готовността им и врели-некипели. Лъсна цялата истина. И тя е, че всяка година се усвояват едни пари и благодарение само на късмета си не сме изпадали в истински бедствени ситуации. После на пожар се призовават всякакви министерства, които пращат различна техника, но вече е късно-преспите са големи, счупени са хиляди дървета, а разчистването става непосилно. Няколко дни зима хвърли в паника цялата държава през онзи месец март и остави хиляди семейства на произвола на природата. Едно време имаше дълги и снежни зими, но нито едно бедствено положение. Видеше ли се накъде отива работата се изкарваше армията с тежката техника и се решаваше проблемът, а хората дори не разбираха, че е имало опасност. Сега няма зима, но няма и армия, няма техника, няма и воля. Значи вали ли сняг, не два-три дни, а седмица-две, тогава напролет да идват направо катафалките, защото абсурд да разчистят пътищата. Трябва да изчакат да се стопи и тогава да прибират труповете. Цялата държава е разтурена. Нямаме дори един свестен път. Сега след снега асфалтът навсякъде ще бъде разоран. Пак ще дойдат „нашите” фирми и ще свършат работата криво-ляво, но за много пари. До другата зима когато гледката ще е отново същата”, категоричен е 56-годишният кърджалиец.

Кой чисти улиците? Шофьорите, естествено

От централния булевард се захожда в улица, за да се достигне до паркинга на блок, отстоящ на 20-30 метра. Следва плъзгане на гумите по вече замръзналия сняг и на косъм от удар със спускащ се автомобил насреща. Причината-просто това е второстепенна улица и тя никога, ама никога не се почиства.
„В Кърджали трудно се задържа сняг, но дори когато падне, няма кой да чисти. Къде са фирмите? Улиците на града бяха в киша, а трафикът на автомобилите всъщност „разчистваше” още когато падна снегът на 6 януари”, посочва шофьор от Кърджали. „С напредването на деня температурата падаше и коловозите киша, които останаха неутъпкани от автомобилите на гражданите, се превърнаха в ледени буци. Горе-долу нещата се ядваха по централните булеварди, но автомобилният трафик в един град не може да бъде само и единствено в две или три направления. Във всички улици по кварталите бе кошмар. Винаги съм си мислил, че ако е такова положението, хората трябва да обявят бойкот и никой да не отиде на работа ако не са почистени улиците. Ако не,  могат да се съдят фирмите, саботирали работния ритъм на цял един град. Ама тук това никога няма да стане. Тук вероятно не ги и глобяват”, смята 45-годишният водач.

Между града и селата

105 машини на Областното пътно управление в Кърджали бяха обявени в пълна готовност да се справят с очакваната усложнена метеорологична обстановка, ден преди да завали снегът. Уверението бе, че действията на институциите за реакция ще бъдат напълно координирани. Фирмите пък кимали в готовност, че при нужда ще могат да се включат със своя техника.
„Не, не, това е едва началото”, убеден е 38-годишен джебелчанин. Вече е трошил автомобила си по „европейските” пътища в региона. „След снега следва топенето и големите наводнения. Отпишете асфалта и пътищата. Чакат ни разбити улици и дупка до дупка. Вероятно и пролетта ще се изсипят дъждове и тогава цикълът на разруха ще е напълно завършен. Отново ще следва некачествен асфалт, малко рахат през лятото по някои пътни участъци и до другата зима положението ще е същото. Чакат ни бедствие след бедствие. Цялата ни работа е такава. Далавери и имитация на дейност. Няма какво да се учудваме, че ни сполетяват бедствия. Инфраструктурата ни не е подготвена нито за дъжд, нито за сняг”, категоричен е родопчанинът. Той чака с нетърпение пролетта. Тогава отново тръгва на гурбет. Със съжаление обаче споделя, че за следващата „бедствена зима” отново вероятно ще си е у дома.

***

Месецът е март, годината 2015-та. Аха да дойде пролетта и Родопите са затрупани от сняг. Десетки населени места остават дни наред в капан, без път, ток и вода.
Млад мъж изпраща до медиите снимка на положението в родното му село. Разчистил е малка пътечка пред къщата си, а снегът е по-висок от него. Това е един малък човек. Но не защото е дребен, а защото е обикновен. Не е обикновен защото не е направил нищо необикновено в живота си, а защото е роден в едни баири и продължава да живее в малкото село, сгушено в тях. Все още не е напуснал планината, в която дори когато падне сняг преспите стават по-големи от него. Той е затиснат, но и така стои на по-високо място и от най-високопоставения чиновник в страната. Може да мери снага и с премиер, и с президент. Просто защото дори в тези условия, той не избяга от своята планина, в която преспите са най-малкото зло.
Жельо МИХОВ,
24rodopi.com
На снимките: Рано сутринта в града, по обед и в късния следобед

Share To:

24rodopi

Post A Comment:

6 comments so far,Add yours

  1. Анонимен15/1/17 19:47

    Пътя от сп. Джебел до Кърджали пак е с дупки - язък за винетките които ще ги плащаме след две седмици...

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен15/1/17 20:21

    Зимата не е лято,от къде ни се вмъкна толкова песимистичност.Винаги противостоящи на природни явления.Нула нетърпимост...

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен16/1/17 07:58

    Малко пясък да бяхте хвърлили!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен16/1/17 08:45

    Защото си мълчим!

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен16/1/17 15:54

    Тези бедствия са заради клетвата на Лютви Местан ! Бог ни наказва заради неговата греховна уста!

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен22/1/17 09:20

    Браво,добра статия,за съжаление всичко е вярно.

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.