600 кила зимнина - първа, втора ракия, „правиш” главата и лягаш

Зимни прелести: Родопски дух в буркан и бутилка

Времето застудя, наближават и празници. Какво по-хубаво от това вечер да седнеш край масата и жената да сервира туршийка с домашна ракийка? Замезваш си, пийваш,  гледаш телевизия и псуваш на воля, който се появи в ефир. Сега ти се е паднало, цял ден бачкаш, чудиш се как да вържеш двата края, но идва и твоят момент –вечер пред телевизора. Псувай на воля, тропай по масата и се напий!

Никой не може да вземе на родопчанина духа, който е консервиран в бурканите и в бутилките домашна ракия. Той ще си отделя от залъка, но ще си направи зимнината и ще си свари ракията, напук на политиците и големците, напук и на мизерията. Така и кризата по-лесно се преживява, стискаш зъби и продължаваш.

Зелето в бидоните вече е готово

Една разходка из града и не е трудно да се забележи, че между блоковете са пригодени места за варене на буркани, приготвяне на печени чушки и друга зимнина. От почти всяка тераса се виждат бидони и е ясно, че със зеле. Бидони се поставят и в избите. Много често през пролетта неприятната миризма от вкиснало зеле обхваща целия вход и всички апартаменти. Но сега е зима и е рано да се мисли за това, а и зелето вече изглежда перфектно…

Ракия се вари по селата, там има казани и майстори. Мъжете се кооперират и е цял ритуал приготвянето й. Други си купуват грозде от Пазарджишко и се прави вино по гаражите. „Около два тона грозде си купуваме с моя комшия и си правим вино, рецептата няма да издаваме”, шегува се 54-годишният Минчо. Той казва, че се е отказал от ракията и е минал на питието на боговете.   

„Правиш” главата и спиш спокойно

„Има един неописуем  уют вкъщи, но най-много се усеща като завали един хубав сняг. Сядаме с комшията у тях или у нас, жените ни нарязват туршийка, сипваме си домашна ракийка, а пържолите се пекат във фурната. Пускаме си и музичка и купонът е на шест. Не ни трябват кръчми и заведения. Като се напием си лягаме и спим по-спокойно. Човек има нужда да разпусне от този напрегнат и безпаричен живот”, споделя житейската си мъдрост 48-годишният Борислав.

„Сложили сме сто килограма зеле, 40-бутилки имам домашна ракия, заколихме прасето, сега правим и луканки. Направили сме си 600 буркана зимнина. Ще оцелеем, като се оправи времето ще пеем песента: „Пролет пукна, ни не”. Така се шегува с бита си Анастас.

Зимнината и ракията се оказват начин на оцеляване, разтоварване, удоволствие. Може би затова родопчани усърдно и с желание я приготвят. Събират се съседи, комшии, помагат си. При други обстоятелства комшиите не могат да се понасят, но щом става въпрос за ракийка и зимнина, дружбата е вечна.

Ефектът на гроздомицина

„Първата ракия я усещаш като зехтин по трахеите, облива с топлина цялото ти тяло, чак до краката. След втората се отпускаш на стола – отначало с притеснение, а после с цялата си тежест. Дотогава си седял прегърбен напред, стегнат като пружина, готов всеки момент да скочиш и да забиеш юмрук в лицето на някой големец, да докажеш на друг колко си прав. А след втората, буцата в гърлото се стапя, почваш да чувстваш тялото си леко. Разтягаш рамене, наместваш кокалите, вдишваш с пълни гърди, усещаш как животът бавно се завръща в теб”, споделя възрастен мъж, който сам приготвя ракията си.

Истината е, че ракията води до чувство за еуфория, сила, липса на комплекси и мисли за липсата на пари.

Ракиджиите не искат да повдигат темата за ментетата. „То целият ни живот е менте, ама ние си правим хубава ракия”, казват майсторите на питието, без което не може на нито една трапеза. Не се впечатляват и от болести, причинени от злоупотреба с алкохол. Простият им отговор е, че все от нещо ще се мре и половин час била разликата при погребенията на пиещия, пушещия и въздържалите се от тези така наречени пороци.

Ракията не е просто ракия, а за повечето хора бягство от тази реалност, която те скапва. Начин да се разтовариш, дори и на сутринта да те боли главата от махмурлук и да продължиш до следващата вечер и до следващата ракия…

Николай Михайлов

24rodopi.com

На снимките: Има от всичко в зимното презареждане