Докладът: В сравнение с 2011-та въздухът на Кърджали е по-чист

Кърджалийци дишат по-чист въздух в сравнение с 2011 година, сочи националният доклад за доклад за състоянието на околната среда.

Кабинетът прие Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2014 г. Неговото предназначение е информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и да насочи вниманието към ефективността и целесъобразността на провежданата природозащитна политика.

Докладът показва, че най-значителните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда продължават да бъдат потреблението на енергия и природни ресурси, при което се емитират вредни вещества в атмосферния въздух, водите и почвите и се депонират големи количества отпадъци. Необходимо е да продължат усилията и инвестициите в дейности, свързани с ефективното управление и потребление на ресурсите, свързани с производството на енергия, както и с енергийната ефективност.

През 2014 г. се наблюдава увеличение в крайното енергийно потребление, което достига 2,9% в сравнение с 2013 г.

Транспортът емитира 40% от общото количество на азотните оксиди и 23% от емисиите на въглероден оксид. Въпреки това, емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от транспорта за 2014 г. намаляват с 56%, а на азотни оксиди – с 18% спрямо 2001 г.

В редица градове има намаление на средногодишните концентрации и броя на превишенията на средноденонощната норма за фини прахови частици в периода 2011-2014 г. В сравнение с 2011 г. в 29 от общо 37 пункта за мониторинг се наблюдава намаление на средногодишната концентрация (40µg/m), а в 28 – намаление на броя превишения на средноденонощната норма. Такива са, например, Добрич, Перник, Пловдив (АИС „Каменица"), Благоевград, София (пункт „Гара Яна"), Велико Търново, Кърджали.

В АИС „Гълъбово" са регистрирани две превишения на алармения праг за 2014 г., като причина за това е дейността на топлоелектрическите централи в района. Нормите за азотен диоксид обаче са спазени във всички измервателни пунктове и няма население, живеещо при наднормено замърсяване с азотен диоксид. В нито един от градските фонови пунктове няма превишение на нормите за озон през 2014 г.

Анализът на данните от националните инвентаризации на парникови газове за периода до 2014 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.

Все пак, продължава тенденцията към затопляне, започнала от края на седемдесетте години на ХХ век. За България, 2014 г., със средна годишна температура 12,3º С, е сред 13-те най-топли години за периода 1988-2014 г.

През периода 1996-2014 г. се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите.

Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99,3% от населението на страната (2014 г.). По този показател България е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни. Нараства делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води – от 41% през 2005 г. на 56,8% през 2014 г. От друга страна, към края на 2014 г. без пречиствателни станции са 32 града с над 10 хил. реален брой жители и 117 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители.

24rodopi.com