Професор уличи в спекулации Николай Овчаров! Археологът „откривал” сензационни находки на Перперикон, които преди това му подхвърляли иманяри

„Николай Овчаров пък стигна дотам, че иманярите му подхвърлят в подножието на Перперек/Перперикон парченца от статуетки и разни други неща, които той „сензационно" открива", твърди проф. Евгений Сачев.

Ще припомним, че нееднократно иманяри разкриваха пред „Родопи voice" и 24rodopi за „предстоящи сензации на „Археологическо лято" с предмети, които са открити отдавна от иманяри". Във всичките случаи това се потвърди по-късно и остана съмнението, че археолози купуват предмети от иманяри, за да защитят усвоените огромни средства за разкопките.

Проф. Евгений Сачев е завършил Военната академия във Велико Търново. Преподава в Академията на МВР, Софийския университет и специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технология. Поливалентните си познания е придобил след редица квалификации (и секретни мисии) в чужбина в областта на борбата с незаконната търговия и трафик на културни ценности. Единственият специалист в България в областта на симбиозата „Национална сигурност и културно-историческо наследство". „Великото преселение на народите" има и други измерения освен преначертаването на геополитическата карта на Европа и света", твърди проф. Сачев, чието име и най-видните български археолози изричат със страхопочитание и... опасение. Ето защо:

„Знаете ли кои са най-големите международни престъпници в бранша?", пита риторично проф. Сачев и сам си отговаря: „Това са най-големите аукционни къщи в света начело с „Кристис" и Сотбис". Към тях водят най-големите канали за пране на ценности. В България има много малко каталози за тези аукциони. Набитото око на специалиста веднага ще забележи, че доста ценни предмети са със спецификата на древна Сирия, Ирак, Афганистан и други държави в размирния Изток. Да, но те не са донесени от Риад, не са намерени от разрушените музеи в Сирия или Ирак. Много от изложените ценности се оказват легендирани с произход от българските земи, отлежали в така наречените „депа" в България. Ще илюстрирам проблема с едно от моите приключения. Според международното право по въпроса аукционните къщи не са крадци. За престъпници, крадци се смятат тези, които им доставят антиките и художествените ценности. Преди години се опитах да направя в името на културното наследство в България нещо подобно на съответните карабинерски звена в Италия. Става въпрос за ефективна структура, която да преследва и задържа крадците на културно-исторически ценности. Няколко пъти ходих в Италия, даже организирах специални курсове тук на хора от службите с най-видните специалисти от карабинерите.

Всичко това минаваше най-вече по линия на НСБОП. С тази служба постоянно спорехме и накрая ми предложиха: „Добре, легитимирай се, че трябва да отидеш на лечение в Люксембург или Швейцария. Останалото е наша работа". Така и направих. Кацнах в Люксембург и оттам ме поеха карабинерите. Направихме подготовка, за да ме внедрят като новоизлюпил се влиятелен дилър по културно-исторически ценности и оттам отидохме в Маастрихт, Холандия. Всяка година от 1 до 14 септември там се провежда най-големия аукцион на такива ценности.

Само за две седмици оборотът е над 8 млрд. евро

 За да имаш павилионче на изложението, търговско представителство на фирмата като начало ми направи за няколко минутки среща с управителя на аукциона. Само че преди това трябва да имаш гаранцията на трима души, които са учредители на този аукцион и които са с достопочтено минало в търговията с антики. Те трябва да ти подпишат документите, че имаш право да участваш в този огромен аукцион.

Моите италиански ангели хранители ме легитимираха, представиха себе си като мои сътрудници, т.е. бандити, които работят с мен. Да, не се учудвайте, точно така е – бандити, един вид нерегламентирани сътрудници. Нали трябва да се легендирам като големия бос, който разполага с големи възможности и може да предложи каквото си иска. Всичко мина много „изчистено". После направихме пак сухи тренировки в един хотел – как да се държа, какво да говоря, какво облекло да нося и пр., и пр. След това ме заведоха при един световноизвестен аукционер, за да разбере какви контакти имам. Той буквално пред мен продаде ей така, по телефона, картини на известния руски художник Кандински и Сикейрос. Две картини за 12 млн. евро за броени минути! За охраната му няма какво да говорим, разбира се.

После минахме през няколко места, където световноизвестни банки продаваха картини и всякакви културни ценности. Накрая ме заведоха при един, който

имаше тайни връзки и канали с България

„Ела сега да ти покажа къде се продават тракийските неща!", подшушна ми един от карабинерите под прикритие. Когато отидохме, видях зад едни огромни стъклени витрини златни тракийски предмети и теракота – идолна пластика. Изключително ценни екземпляри! Те ги надписали, че са от Румъния и други места, а те са внесени от Канада и другаде. Собственикът беше базиран в САЩ, издаваше списание, но не мога да назова името му и списанието му, защото това се наказва. Моите хора започнаха да му представят снимки с различни културно-исторически ценности, които аз като дилър предлагам. Последваха ожесточени преговори между него и моите „сътрудници". Аз съм встрани на около два-три метра, все едно, че цялата работа ми е крайно досадна. По едно време се заформи нещо като скандал. Идват моите хора и ми обясняват, че онзи не иска и да чуе за такава цена. Всъщност се разиграва театър. Тогава аз се намесих и казах на висок глас, така, че да ме чуе: „Ами неговите скулптурни глави от античността, които предлага, също са до голяма степен фалшифицирани, защото виждам, че те са 40-50 % новички. И така са реставрирани, че не е показана разликата между автентичната и реконструираната част".

Защото това е задължително - да се знае докъде е истинското и откъде започва реконструираното, допълнителното, възстановеното. Аз се ядосах според сценария и казвам: „Дайте да си ходим!". Тръгваме си и оня почна да вика: „Чакайте, чакайте!". Подава ми един малък лаптоп и ми показва имената на български археолози, с които е работил. Жалкото беше, че сред имената, които видях, имаше много видни, уважавани български археолози. Прекратихме цялата тая история с разправията и вечерта бяхме на казино, където успях да го спечеля по друг начин. Дотук. Повече не ми е позволено да разкривам.

Оттам започна една друга акция, която е световноизвестна, извърши се голям удар на територия на тези бандити, в цялата им мрежа, написаха се книги", разказва проф. Сачев.

Греховете на българския Индиана Джоунс

 Според проф. Сачев Николай Овчаров дори не е професор. „Нямам нищо против да е такъв, но нека ми покаже къде е професор. Не знам кой го подхвърли пръв на медиите, но го набедиха за такъв, а той мълчи по въпроса. Но не това е главното. Става въпрос за нещо далеч по-важно. Всички помним как с гръм и трясък проглуши света със сензационните разкопки на Перперикон. Между другото, правилно е да се казва Перперек.

Доста археолози знаят, че Перперек е преправено на Перперикон. Както и че не е храм на Орфей, както Овчаров го представя. Знаят също така, че разкопките не разкриват останки от древен тракийски град, както той го представя. Ако е имало град, къде са каналите, къде останките от стария град, където са живели древните траки? Ако е имало град, къде са стените, жилищните, битови и всякакъв друг вид сгради отстрани? Няма ги! Това е пълна измислица! Говорил съм с много видни археолози, но публично те мълчат, за да не се топят един друг, защото всеки от тях прави същото – малко или много има връзка с иманярската мафия.

Защо това се получава при нас. Ние нямаме такъв контрол, както в други държави, да кажем в Русия, Израел, Германия, Гърция. Там не можеш примерно да преведеш пари просто така за археологически разкопки като спонсор или под каквато и да е форма, защото всичко минава през специалните служби, през външно министерство и накрая – има специален орган, който следи за чистотата на тези пари. Ако те са с неясен произход, ги спират. Докато в България няма пречки всеки археолог, особено ако ползва пари от спонсори, да се отблагодарява с „нещичко". Разбирате какво, нали - археологът няма друго освен това, което е намерил. Това „нещичко", изнесено навън, може да се окаже с огромна стойност. Така се изнася национална идентичност. Какво по-голямо престъпление от това?

Колкото до нашенския Индиана Джоунс, имаше случай, заради който специалистите би трябвало да се червят. Може би вече е позабравено, но един ден Сергей Станишев замина на посещение в Китай за среща по протокол с техния министър-председател. В деня преди срещата Николай Овчаров представи на пресконференция парченце от китайска битова керамика, открито в Перперикон. Неговият маниер си е такъв - всичко да пуска през медиите, защото ако не му придадеш медиен шум, все едно не се е случило. Но това с китайската древна керамика си беше пълно скудоумство. При това, видиш ли, съвсем случайно, късчето е открито точно в деня преди заминаването на делегацията за Китай!... То ще излезе, че на неговия Перперикон са се развили всички култури по света!...

Как прави своите сензации Николай Овчаров, както и други видни наши археолози? В България има депа, т.е. ценности на склад, в които са подредени предварително внесени от Ирак, Иран, Афганистан и т.н. антики. Там има ценности от бронз или камък, но дръжката, обковът им е от злато. Този стил го има само в Северен Ирак и Северен Иран. Не и тук. Обаче Овчаров и сие го „откриват" в някой тракийски обект или могила, модифицират го и нашите медиите гърмят. България е кръстопътище на всякакви народи. Най-много гърми обаче международната мафия с културно-исторически ценности, защото по този начин легитимира уникалната стойност на „сензационните" находки и когато някои от тях се появят някъде, цената им вече е баснословна. Защото в крайна сметка тези „депа" са инструмент за изпиране на пари и културно-исторически ценности. Николай Овчаров пък стигна дотам, че иманярите му подхвърлят в подножието на Перперек/Перперикон парченца от статуетки и разни други неща, които той „сензационно" открива. Страшното е не че някой гони популярност /и обогатяване може би /, а че се убива националната ни идентичност".

На снимките:

Откритият от Иван Балкански тракийски град Перперек;

Овчаров „откри" древен надпис и преди време, но се оказа, че това е издълбан върху скалите от малък пастир надпис „Niazi Kazim".

Славей КОСТАДИНОВ, „Блиц"